От мълчание към мистерия

**ПРЕДГОВОР**

Единствено Безмълвието може да предаде Върховната Мистерия, тъй като тя е неописуема. За Висшите светове можем да говорим, защото те представляват отклонение от тази върховна тайна. От Словото произлиза енергията; от Безмълвието – сиянието, а от самата Мистерия се ражда онова, за което думите са безсилни.

Какво значение има Висшият свят в сравнение с Истината и Безмълвието? Когато сме единени с Бога, ставаме неуязвими; а в сферата на Мистерията придобиваме изначална свобода и пълнота. Любовта е отражението на това безмълвно сияние, идващо от Абсолюта. Макар че можем да видим сиянието му, самият Абсолют остава непознаваем; затова тук царува Сфинксът – Царят на Безмълвието.

Ние по природа сме безмълвни и цялостни, но когато бяхме изречени в света, се спуснахме – словото дойде вследствие на това изричане. Сътворението е резултат именно от този акт на реч. Нашата цел е да осъзнаем своята неизразимост и първоначалност.

Словото представя проявлението ни след като вече сме били казани; докато Безмълвието символизира пълнотата и неродеността си – нашата същинска същност. В абсолютната тишина няма въпроси.

Молчанието ни води към Нищото - една недостижима Мистерия или Орлово гнездо. Когато станах Нищо, опознах себе си; но как мога да обясня на другите своето присъствие между тях без действително да принадлежам към света? Аз съществувам само в Учителя – Истината.

Абсолютът няма име – как бих могъл да дам име на Нищото? То представлява Безмънлвата Тайна сама по себе си. И ако живея в Истината, за какво ми трябват качества?

Елеазар Хараш