От мълчание към мистерия

ПРЕДГОВОР

Само Безмълвието може да опише
Върховната Мистерия – защото тази
Мистерия е Неизговорима.
За Висшите светове може да се говори –
защото те са отклонение от Върховната
Мистерия.
От Словото израства енергията. От
Безмълвието израства сиянието, а от
Мистерията – това, за което не може нищо
да се каже.
Какво струва Висшият свят – пред
Истината и Безмълвието.
В единството с Бога си неуязвим, а в
Мистерията си изначално свободен и
преизпълнен.
Любовта е отражението на безмълвното
сияние, слязло от Абсолюта. Сиянието
можем да го видим, но Абсолютът е това,
което не може да се узнае, и затова тук
царува Сфинксът – Царят на Безмълвието.
Ние сме изначално безмълвни и с велика
пълнота, но когато сме били изречени, сме
слязли – и Словото е слязло заради това
изричане. Сътворението е изреченост.
Ние сме родени, за да познаем своята
неизреченост, своята изначалност.
Словото е проявеност, защото си изречен.
Безмълвието е пълнота, нероденост –
изначалност.
В пълнотата на Безмълвието няма въпроси.
Мълчанието води към Мистерията на
Нищото, а Нищото е Орлово гнездо –
недостъпното място.
Когато станах Нищо, познах себе си, но как
мога да обясня на хората, че съм сред тях,
но не съществувам в света, а в Учителя –
Истината.
Абсолютът няма име – какво име ще дадеш
на Нищото. Нищото е Безмълвна Мистерия.
Ако съм в Истината, за какво са ми
качества.

Елеазар Хараш