История на Византийската империя. Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния труд на видния руски историк анализира динамичния период на възхода на Византийската империя, когато тя се утвърдява като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 година след смъртта на император Анастасий и коронацията на Юстиниан I.

Цялото управление на този изключителен византийски владетел е пронизано от желанието му да възстанови Римската империя. Той остава запомнен не само с интензивното строителство; „Света София“ в Константинопол е наречена перла, а много други сгради са считани за архитектурни чудеса. Упоменати са усилията му за систематизиране на римското право чрез неговия „Corpus Iuris Civilis“, който продължава да бъде основополагаем в правната практика до днес. Неговият стремеж към централизиране на огромната територия води до създаването на поземлен кадастър, данъчно облагане върху земята и въвеждане на наследствена аренда. Всички тези действия служат за основна цел: обединяване на разнообразната империя чрез налагане единство в религията и закона.

Успенски акцентира и върху значителното влияние, което оказва съпругата му – императрица Теодора, предоставяйки интересни детайли и противоречиви оценки, особено базирани на свидетелствата от историографията по времето му, написани от Прокопий Кесарийски.

Руският учен обръща внимание и върху процъфтяването търговските отношения с Източните региони при Византия, проявите на така наречените циркови партии, както и бунтовете „Ника“. Освен това разглежда установяването on позорното управление под Фока преди идването na Ираклий - моментът, когато започва нова глава в историята na могъщата държава.