Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Стихотворения

Корицата на Стихотворения
Издателство:Колибри
Брой страници:184
Година на издаване:2025
Дата на издаване:2025-04-09
ISBN:9786190216100
SKU:15729170001
Размери:16x23
Тегло:267 грама
Корици:МЕКИ
Цена:24 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

В новата стихосбирка на Борис Пастернак неговото творчество е представено в широка перспектива: от ранните му впечатляващи произведения, появили се по времето на руския модернизъм, през трудностите след революцията в Русия, които поставят много творци под натиск, до стиховете от романа "Доктор Живаго" и последната му книга - кулминация на едно изкуство с значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски разкриват многопластовата и често сложна мисъл на поета, както и богатството на българския език. Тази книга е предназначена за истинските ценители на поезията!

Борис Пастернак е един от най-влиятелните руски поети през XX век. Неговата лирика го нарежда сред имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова и Осип Манделщам. Марина Цветаева казва за него: „Пастернак е велик поет. В момента той е най-значимият от всички.”

Той не се идентифицира с никакво литературно направление и няма ученици или последователи; може да има само наследници. Не може да бъде учител в традиционния смисъл, тъй като вярва, че творецът сам трябва да черпи опит от всичко около себе си – било то културни влияния, природата или човешките отношения.

Пастернак представлява литературата за онези истински ценители; моралните въпроси и душевните терзания, които разглежда в своето творчество целят да вдъхновят читателя и да го обновят духовно. По този начин той се вписва отлично в известната максима „поетът трябва да води народа!”

Непониманията са останали зад гърба му; горчивината той вече носи със себе си в гроба – оставила ни лирика която още веднъж доказва как за истинския поет всяко време предлага възможности стига той да притежава куража да погледне реалността право в очите и да слуша своя вътрешен глас.

Из послеслова на Кирил Кадийски

.

.