Биография на моите филми Ч.1

Историята на киното в световен мащаб отдава заслужено признание на чехословашката Нова вълна от 60-те години, възхвалява полската филмова школа и с готовност признава приноса на унгарското кино. В последните петнайсет години румънската Нова вълна също е популярна. За съжаление, българското кино все още не заема своето място на международната сцена, нито пък в Европа или Източна Европа. То обаче – особено творбите от 70-те години, създадени от Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов и други значими имена като Методи Андонов и Людмил Кирков – е направило много и очаква да бъде признато глобално.

За да постигнем това международно разпознаване, трябва аналитично и исторически да се върнем към златния период на българското кино с достатъчно времево разстояние, което ще ни позволи да разграничим важните аспекти от второстепенните.

Няма по-добър пример за дълбочина и сложност относно социализма отколкото „Авантаж“ на Георги Дюлгеров. Филмът предлага остра критика към соца като култура основана на лъжа и фалш, но същевременно изразява съпричастие към малкия човек, който се опитва да маневрира в системата - понякога успявайки да избяга от нейните хватки, а друг път ставайки част от нея; той постоянно търси своята порция щастие и автентичната си роля във филма наречен живот.

Книгата на Георги Дюлгеров – един от най-великите представители на нашето кино – предоставя ценни вътрешни биографии за неговите произведения. За да осъзнаем как е достигнато величието на „Авантаж“ и „Мера според мера“, трябва задълбочено да проучим произхода и развитието му като майстор.

доц. Димитър Камбуров