Връзки и развръзки

В българската литература почти няма жени-хумористки, а на световната сцена те са съвсем малко. В този контекст книгата на Анджелина Соренсен изпъква като „странна птица“. Самата авторка е необикновена личност, която с хумора си преминава между два континента – Европа и Америка. Спомените ѝ я свързват с нашата реалност, докато съдбата ѝ е американска. Тя разказва леко и с иронично отношение към живота, допълнено от свежо чувство за хумор. Чрез разказите в "Връзки и развръзки" направих връзка с известната песен за усмивката: „Със свойта нишка лека, привързват те човека към човека“.

Михаил Вешим, главният редактор на вестник „Стършел“, споделя:

Има книги, които затваряме облекчено.

Има книги, след които ни е жал да свършат.

Има книги, за които бихме искали да говорим на приятелите си.

Разказите на Анджелина Соренсен принадлежат към третия тип. Всеки прочит предизвиква асоциации и спомени от преживяванията ни. Появява се желание да споделиш нещо подобно със своите близки – знаете ли какво? След този разказ ми напомни за случка…

По сходен начин добрите анекдотисти пробуждат забравени шеги у слушателите – веднага след края някой започва да разказва нова история; след него идват още...

„Връзки и развръзки“ предлага диалог с интелигентния читател; провокира неговата емоционална памет и приканва към духовна връзка – нещо рядко срещано в днешните напрегнати времена.

Румен Белчев

На вчерашния ден получих имейл от банката относно откритие на банкова сметка - необходимо беше не само тайна парола, но също така трябваше да дам отговори на три въпроса, чиито решения знам единствено аз.

Отговорих уверено на първите два въпроса без колебание. Но третият ме постави пред сериозни философски размисли; не очаквах официалното банково писмо да ме застави да преразгледам избора си на професия или пътя си в живота.

Третият въпрос гласеше: „Коя е най-мечтаната ви професия?“

Спомних си как за първи път заговорихме по темата бъдеща работа през първи клас - седях край масата вместо да пиша домашното си и просто зяпах гълъбчетата зад прозореца. Майка ми видя това поведение и каза строго: „Ако не учиш добре ще пасеш гъските!“.