Одисей

Джеймс Джойс споделя, че е включил толкова много неясности и мистерии в своето творчество, че професорите ще спорят за значението му през вековете. Този подход смята за единствената си гаранция за безсмъртие.

Според Валери Ларбо, името и произведенията на Джойс в литературата са еквивалентни на имената и теориите на Фройд и Айнщайн в науката. Тя вярва, че смелостта и прямотата, с които Джойс представя инстинктите от най-низш порядък в човешката природа, произтичат от влиянието на велики казуисти. От йезуитските традиции той е усвоил хладната си решителност и пренебрежението към слабостите на човека.

Езра Паунд описва „Одисей“ като част от величествена категория романи, напомнящи сонати. Според него всяка страница носи изключителна интелектуална дълбочина; това е книга, която всеки истински любител на литературата трябва да прочете.

Едмънд Уилсън нарича „Одисей“ може би най-точния портрет на обикновеното човешко съзнание някога сътворяван. Романът демонстрира поетичния талант на Джойс да придаде дълбок смисъл даже на най-личните ежедневни преживявания – той сътворява рапсодии с красота, каквато досега не е била постигната в английската проза.

Антъни Бърджес заявява категорично, че вече няма съмнение: „Одисей“ е най-великият роман за последното столетие.