Български хроники, том 1 (ново издание)

Това издание представлява финалната версия на „Български хроники“.

ВМЕСТО ЗА ПОСЛЕСЛОВ

Тази книга е необходима.

Българският народ се нуждае от нея, за да осъзнае своето място през вековете, на континента и в света. Той трябва да преживее страданията и радостите, както и славата и позора на предците си, за да може чрез техните очи да надникне в тъмен аспект на собствената си душа.

С. Ц.

Вероятно няма друг народ по света, който толкова слабо познава своята история.

Имаме много значими историци и са написани обширни исторически трудове, но академичният им стил остава чужд за обикновените хора. Учебниците по история често са съставени така безинтересно и скучно, че изглежда авторите им целят единствено да отблъснат младото поколение от знанието за своя род – а тази цел вече почти е постигната.

От друга страна, това незнание произтича от многократното пренаписване на нашата история според интересите на управляващите власти; човек не само може да се обърка, но дори и да полудее...

Или пък причината е още по-тревожна: старата ни история надминава жалкото самочувствие на настоящия ни статус като народ. Сравнението с миналото ни потиска и затова избягваме споменаването му?

***

Историците традиционно разглеждат човешкия живот основно през призма на фактологията.

Но Стефан Цанев го преобразява в състояния и размисли.

Целта му е тези след нас да не бъдат уморени или даже "умъртвени" интелектуално от Историята.

Авторът представя естествения ход на събитията в неговите хроники. Страниците му напомнят трохичките оставяни от Хензел и Гретел – подобно завръщане предполага наша постоянна готовност към историческата реалност като възможност вместо задължителност.

Следвайки този подход правилното въвеждане към историческите хроники на Стефан Цанев би било:

Уважаеми дами и господа,

Историята продължава.