Военните музеи на България. Общата история на първите години

Монографията предоставя цялостен и детайлен поглед върху еволюцията на военните музеи в България от 1878 до 1944 година, като анализира тяхното значение в културно-историческия контекст на страната и в общото музейно развитие след освобождението.

Изследването е организирано в увод, четири основни глави и заключение. Първата глава предлага обзор на развитието на музейната инфраструктура – започвайки от Възраждането, когато се полагат основите на българското музейно дело, до усилията на новосъздадената държава за регулиране и политика относно музеите. Втората глава проследява историята на военните музеи до 1918 г., включително създаването на Морския музей, първоначалните идеи за Военноисторически музей, инициативите на комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ за установяване на Музей на Възраждането и изграждането на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Основаването през 1916 г. на общия Военноисторически музей се разглежда като ключово постижение за легитимиране концепцията за военно-музейна дейност в национален мащаб. Третата глава анализира ситуацията след 1919 г., време изпълнено с национални трудности, икономически ограничения и значително намаляване числеността армията вследствие Ньойския договор; акцентът е поставен върху развитието във Военноисторическия музей, статута имали къщи-музеи и паметници, откритие експозиция Морският музея през 1923 г., както и напредъка при полковите музеи. Четвъртата глава обсъжда формирането през тридесетте години на ХХ век мрежа от национални военно-музейни институции.

Проучването опира изключително много документи от архиви като Държавна агенция „Архиви“, Научния архив към Българската академия науките, Български исторически архив към Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а също така материали от архива самите военни музеи - сред които необработени фондове - наред с множество периодични издания специализирани списания и научна литература.