Ръкомахайки. Жестовете на българина

Румен Стоянов, известен специалист по испански и португалски език в България, е единственият българин с титла почетен доктор на латиноамерикански университет (в Бразилия през 2012 г.). Според него, ние, българите, заемаме средна позиция между експресивните южняци и сдържаните северняци. През последните десетилетия обаче наблюдаваме тенденция към намаляване на жестовото общуване, което свидетелства за загуба на национална идентичност – отстъпват познатите ни безмълвни знаци и не създаваме нови; вместо това предпочитаме да използваме готови чужди изрази. Увеличаващата се липса на жестове е част от дълбочащата се асимилация: както в жестовете, така и в културния контекст ставаме все по-бледи и безлични, размивайки се в еднообразното глобално общество.

Вдъхновен от работата на бразилския фолклорист Луиш да Камара Кашкудо (1898–1986), Румен Стоянов представя своето уникално петдесетгодишно проучване, което описва над 300 примера от невербалната народна комуникация у нас. Това произведение не претендира да бъде научна статия или пълна история на българските жестове; то просто напомня за факта, че тези изрази заслужават внимание като пренебрегвана част от нашата култура.

„Ръкомахайки“ е още един пример след „Из говора на село Драганово“, който показва сродството между усилията на Румен Стоянов и тези на Кашкудо – човекът посветил целия си живот в търсенето на забравени вещи, които всъщност са незаменими за нас.