Забравените в неделя

21-годишната Жустин живее при баба си и дядо си, заедно с братовчед си Жул, след като родителите им загиват в автомобилна катастрофа. Тя се грижи за възрастните обитатели на дома „Хортензиите“ и е удовлетворена от работата си. Обича да чете, но най-много цени разговорите със старците – за нея всеки един от тях представлява жива книга и ако никой не чуе техните истории, те остават неизказани завинаги. Особено близка й е Елен – почти стогодишна крехка жена, която постоянно мечтае да бъде на морския бряг в очакване на любимия си. Миналото има значително влияние върху нея, както и върху повечето възрастни хора. Но общуването с Елен вдъхновява Жустин да размишлява над собственото семейно минало. Според Елен всеки човек притежава своя птица; когато двама души я споделят, това показва че са предназначени един за друг. Така Жустин слуша омагьосана историите за войни и страдания, предателства и изкупление, а също така любов с душа на птица - една любов по-силна от Гестапо или смъртта – мимолетна но незабравима.

Не мога да опиша в няколко реда книгата – с чайката, брайловата азбука, забравеното и възстановеното паметта; кражбата (както на мъжете така и на спомените), ревността и ненавистта; разкаянието... И най-вече темата за любовта – нежното докосване към всички персонажи подобно на ангелско перце… А онази тиха тъга остава запазена марка на Валери Перен...
Анета Тошева, преводач на „Забравените в неделя“.