Авари и българи: аваро-български съюз

Книгата, която разглеждате, предоставя информация от древни автори за съдбата на българската империя след кончината на Атила. Тя обсъжда участието на българите в съюза с аварите и описва множество важни събития, които водят до възстановяването на българското управление над Балканите в края на VII век.

Овидий разказва за миграцията на троянците под водачеството на Еней към Италийския полуостров, наречени енети или венети. Херодот пък споменава изселването по времето на цар Кир от Мала Азия на лидийци — тракийски народ, получили названието си от предводителя си етруските при одрите. Няколко века по-късно тези одри (или обри) ще бъдат открити разпределени около реката Одер, носеща тяхното име и смесени с тракийски преселници от Балканите. Те са известни още като авари или абари и се явяват съседи на германските племена. По-късно Аварска епископия ще бъде установена в Пасау, а самите авари ще се появят между реките Драва и Сава и в Каринтия до Истрия, нападали адриатическото крайбрежие. В техните редици влиза група от 20 000 хунски мигранти, дошли първоначално към Балканите под натиска на тюрките и впоследствие продължили към Панония; те били наричани псевдо-авари. Заедно с гепидитe идват 12 000 войници-българи кутригури от Причерноморието. Така аварската общност започва да доминира над останалите славянски народи покрай Дунава и българите са принудени да сключат алианс с тях.

Този съюз наследява империята след Атила и тероризира Западна Европа и Източната Римска империя през почти два века чрез данъци и грабежи. Българите играят ключова роля във военните действия срещу враговете на тази коалиция. След смъртта на могъщия владетел Баян конфликтът между българи и аварии става неизменен – след един неуспешен опит за превъзходство българската страна успява да освободи себе си от зависимостта към аварската власт при Кубрат — великият обединител сред независимите българи.

Кубрат преминава години в Цариград като знатен заложник; там завързва приятелства с бъдещият император Ираклий , а когато успешно отделя своето племе от аваро-българския съюз Византия вече не чувства заплахата откъм западния фронт . Това период включва синхронизирани действия между трима му синове: Алцек прехвърля свои хора от Панония в Италия; Кубер - движейки се обратно през Западните Балкани ; докато Аспарух напредне отвъд днешна Украйна до Северна България . Само няколко години по-късно обединението помага за успешни кампании против Империята по беломорското крайбрежие .

Така контрола върху балканските земи е възстановен , а Българската държава постепенно се разширява южно зад Дунав . Накрая аварската държава е унищожена след деветгодишна война срещу армейте организирани главно спрямо Карл Велики , но така че наново изграждаща собствената ни мощ посредством Крум който внедря новосформирани частички сред собственита армейска структура . Всички тези значими исторически факти са представени детайлно тук благодарение труда най-вече старинните авторитети .

Д-р Николай Иванов Колев