Романи

Пол Боулс (1910 – 1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. Той започва да композира музика и пише кратки разкази още на четиригодишна възраст, а на седемнайсет години публикува свои стихотворения във френското списание за експериментална литература Transition. На осемнайсет той тръгва на пътешествия из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Като ученик на Арън Копланд, Боулс бързо се утвърдил като талантлив композитор. През 1945 г. отново се захваща с писането на разкази и през 1947 г., когато се премества да живее в Танжер, Мароко, насочва цялата си енергия към художествената проза. Написал е четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, над сто кратки истории, една стихосбирка и множество пътеписи. Той остава в Танжер до смъртта си през 1999 г., като географската му изолация не го откъсва от света; напротив - тя увеличава интереса към него – известни личности като Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, а Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг и Бернардо Бертолучи проявяват уважение към неговото творчество.

След кончината му всекидневникът The Times го определя за "една от най-необичайните, неконвенционални и талантливи фигури от своето време", докато The Independent коментира: "Боулс беше мистик с многобройни таланти ... ще остане запомнен като един от водещите автори на XX век."