Ловецът на образи. Естествени истории. Червенокоско

Жул Ренар (1864-1910) е френски автор, поет, журналист и драматург, който е почетен член на Академия „Гонкур“. Критиците го описват като „в същото време нежен и жесток“ заради прецизността и безкомпромисността в неговата проза. Той е близък приятел на известни личности като Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб. Страстно защитава Емил Зола по време на делото „Драйфус“, а също така вдъхновява композитора Морис Равел да създаде музика вдъхновена от неговите изящни миниатюри. Произведенията му са част от задължителната литература във френските училища и често са адаптирани за киното.

„Старостта идва тогава, когато човек започне да казва: 'Никога не съм се чувствал толкова млад.'“

„Талантът прилича на парите: не е необходимо да го притежаваш, за да можеш да говориш за него.“

„Не винаги трябва да излагаш цялата истина; важното е просто да кажеш истината.“

„Провалът не е единственото наказание за мързела ни; другото наказание е успехът на останалите.“

„Най-накрая разбирам какво отличава човека от другите животни – финансовите затруднения.“

„Смешните ситуации се случват само понякога; но няма абсолютно смешно или постоянно смешно нещо.“

„Колкото повече четеш, толкова по-малко имитираш.“