Спомени за бъдещето

Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който достига до българските читатели, продължава да ни води по извивистите улички на специфичната урбанистична метафизика. Често балансът между живото и неживото е много деликатен в леко мрачния контекст на реалността, където хората и „нехората“ сплитат заедно тъканта на съществуването – познати места от предишните преводи на български: „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). Въпреки това, разказите в настоящия том носят нова тежест. Те се развиват не само през градските полунощия, а също така и на военния фронт или в гранични зони непосредствено преди смъртта. Историите често служат като сцена за трансформация, чрез която прозата на Кржижановски постоянно и напрегнато се проявява: намира се между шевовете на уникалния му експериментален реализъм, ненавязчивата философска дълбочина и високата поетичност. Тя представлява органичното парче от пъзела на литературата от периода преди и между двете световни войни, близка до творчеството на По, Кафка, Шулц, Валзер и Борхес.

В произведенията му постепенно се усеща отклонение от реалността и експериментално навлизане в невидими пространства; те стават близки и особено "свои" за съвременния читател.

Иван П. Петров