История во кратце от болгарском народе словенском (1792)

Който случайно се натъкне на моя скромен ръкопис, независимо дали чете или преписва, моля да прояви разбиране и да ми прости за всяка грешка в текста или правописа. Не трябва да ме критикува или осъжда, тъй като не съм специалист в художественото писане; написах тези редове не с цел да обучавам или демонстрирам своите умения и получа похвали. Виждайки как нашият някога славен народ — царският и патриаршески български род, както и неговите апостолски наследници — е изпаднал в забвение и унижение, реших да напиша кратко произведение, за да предотвратя окончателното му изчезване. Не бъдете учудени, скъпи читателю; действал съм от любов към народа си.

Истината за произхода на нашия славянобългарски народ е трудна за откритие. Нито само българите познават корените си; дори цялата славянска общност има проблеми с това. Древните времена не са оставили много записи на техния език; по-скоро знаем за тях чрез чужди летописи. Там се описват единствено частични събития свързани с нас и затова истината остава трудно достъпна.

Свети Димитър Ростовски споменава в своята хроника: Мосох – шести син на Иафет – бил предшественик на кападокийците, мисиниците и останалите славяни. Според пророка Иезекиил Мосох е руски княз; обаче различни мнения твърдят противоречиво: едни смятат произхода им от Рифат (син на Гомер), други от Догорм (брат на Рифат) или Сармоф (праправнук на Арфадзад). За българските корени пише се още, че те дошли от река Волга през 428 година след Христа и завладяли Дакия.

В друг исторически запис се казва, че българите пристигнали при Дунав от Азовско море по времето на цар Уалент , който им предоставил земя за заселване край реката.

Според друга хроника даките и мисагитите са мигрирали от северните райони около Дунав . Йоан Зонар нарича даките „мисагитови българи“. Друг летопис свидетелства как през 4522 г., считано от сътворението мира (986 г. пр.Hр.), мисагитите колонизират двата бряга на Дунав под името Мисиния - южната част става известна като Голямата Мисиния , а северната – Малката .

След време тази територия получила името Иллирик след княза Иллирик . През 4785 г.(723 г. пр.Hр.) двама братя Болг и Брем разделили земята между себе си: Брем взел района северно до Дунав , докато Болг получил южната част ; потомството им станало известно като пеми (от Брем) и болгаре(от Болг).

Стародавните хронологии потвърдиха това: географът Буфиер заявява , че където преди беше Мисия сега именуваме Сербия και България . Бароний допълнително отбелязва град Сардика / Средец като важен център для нашият народ.
Унгарската хроника разказва историята как Чешкия княз Брем произлязал именно там където живее целият словенски народ.
Ако продължим темата относно иллирийците ще видим интересни паралели между всички словене : поляци , чехи , руснаци всичките идват очевидно точно о том чудновати истини извлечени даже през времето нa Диоклетиан .
Скарг обръща внимание върху факта че все пак древността може да доведе до обърквания относно идентичността ни но въпреки всичко самочувствието остава неизменено защото днешните полша-чехии-руснае-влагари проектирани сме непрекъснато именно тукашедашният род !