Лавър. Неисторически роман

Романът „Лавър" на Евгений Водолазкин, публикуван през 2012 година, се счита за едно от най-значимите руски литературни произведения на десетилетието. Той е преведен на над тридесет езика и получава високи оценки от критиката – "Гардиан" го сравнява с творби на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, докато „Хъфингтън Поуст" го описва като "предизвикателно и великолепно четиво, безспорен шедьовър". Някои анализатори дори правят паралели между Водолазкин и Умберто Еко, а романът - с „Името на розата".

Времевият контекст в този "неисторически роман" е фрагментиран и по някакъв начин низвергнат чрез използвания език. Различни стилови пластове и исторически периоди са органично съчетани: църковнославянският язик взаимодействува с модерния български, а жаргонните изрази се смесват с официалния тон – всички те съществуват паралелно в търсене на вечната свобода.

Главният персонаж Арсений е лекар от средновековието. Той помага на болните от чума, ранените и страдащите; колкото повече се жертва за другите, толкова повече проявява своите способности. Животът му постепенно приема формата на житие светец. Но остава въпросът: могат ли любовта и саможертвата да спасият човешката душа?