Материали по археология на България Т.1

Релефи на Тракийския конник, Артемида, Митра и нимфите

както и други паметници и надписи (1894-1896 г.)

Тази книга съдържа антични паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), които са публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, том 11 (1894 г.), 12 (1895 г.) и 13 (1896 г.). Включени са три приложения с изображения към публикациите, както и извлечения от труднодостъпни текстове от ХІХ век.

Във втория том ще бъдат представени паметниците, издадени през 1900 и 1901 година.

Вацлав Добруски (1858-1916) е забележителен български археолог, епиграфист и нумизмат с чешки произход. Той е един от основателите на българската археология. Работи по историята на Тракия и българската епиграфика. Първи директор е на Народния археологически музей. Организира подредбата на експонатите в музея, вдъхновявайки се от структурата на музеите в Прага и Виена. Започва събирането на всички открити подвижни археологически артефакти в страната.

Инициатор е за провеждането на първоначалните систематични археологически разкопки. Лично ръководи проучванията на асклепиона край село Златна Панега (от 1903 до 1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), древните градове Ескус (от 1904 до 1905 г.) и Никополис ад Иструм (от 1906 до 1909 г.). През 1907 година поставя основите на българската археологическа периодика чрез издаването на „Археологически известия” към Народния музей в София.

Авторът има над петдесет статии по теми свързани с античната археология, нумизматика и епиграфика. Освен това публикува серия статии под заглавие „Материали по археологията на България” между годините 1894–1901.