Покана за екзекуция

„Покана за екзекуция“ е публикувана през 1938 година и бива призната за важна творба, благодарение на иновативния си стил и алегорични мотиви. Критиците откриват сходства с произведенията на Кафка и Гогол. В действителност романът носи характерните черти на Набоков, представлявайки един от най-влиятелните и зрели текстове от берлинския му период, който подготвя терена за по-късните му творби.

Историята проследява последните двадесет дни в живота на Цинцинат – човек, затворен в непознат свят и обвинен в ужасното престъпление „непрозрачност“, осъден на смърт и очакващ своя край в странна крепост със сюрреалистична атмосфера. Спомени от неговото минало излизат наяве сред хаоса, а необичайни комични фигури се появяват около него. Реалността, фантазията и абсурдът се преплитат помежду си; сатирата прераства във трагикомедия. Обществото сякаш се отразява в деформирано огледало, докато сенките на сталинизма навлизат между редовете. Настроението натрупва слоеве – психологически, философски и екзистенциални. И когато настъпи загадъчният момент преди палачът да изпълни присъдата си, Цинцинат успява да избяга към „меката смет сред праха“, където може би ще срещне съмишленици като себе си; така потвърждавайки идеята - ако перифразираме Сартр - че „затворът са другите“.