Песни и поеми

Бърнс се утвърдил едновременно като един от основателите на новата шотландска лирика и нейния класик. Неговото влияние ще запази завинаги уважението към малко архаичния диалект, който ще бъде изучаван от поетичните ентусиасти в Лондон и Южна Англия. С него може би окончателно се затвърдява полидиалектизмът в английската поетична традиция.

Основната причина за творчеството му на скотиш е любовта му към фолклора, което е дълбоко вплетено в неговите произведения. Много от песните му са създадени с намерение да бъдат изпълнявани — указана е популярната мелодия, с която те са свързани. Бърнс достига нивото на гениалните анонимни шотландски народни поети и представлява истинска експлозия на националния дух на Шотландия, нещо забелязано още от Гьоте: „Древните песни на неговите предци все още живеят в душата на народа… високото съвършенство на тези образци се е проявило в него…“

Името му става легендарно; той присъства във всяка студентска маса в Шотландия — вдъхновител за новото самосъзнание на страната. Когато селяните мигрират към Щатите, Канада или Австралия, те взимат със себе си както пръст от родното място, така и стихотворенията на Бърнс. Творчеството му предизвиква симпатии из цяла Европа; стиховете му получават коментари и възхищение от личности като Гьоте до Бенедето Кроче. По този начин Робърт Бърнс преминава границите на шотландското наследство и става световен поет — днес той принадлежи както на Шотландия, така и за човечеството.
Владимир Свинтила