Двайсетте дни в Торино

Култово произведение, в което се чуват ехо от творчеството на Лъвкрафт и Борхес, написано през 70-те години на миналия век, по време на усилен политически тероризъм – както десен, така и ляв – в Италия.

В изолираното крило на психиатрична клиника под патронажа на църквата група фанатизирани младежи основават Библиотеката. Това е пространство, където самотни хора могат да обменят своите лични дневници и да установяват връзки със сродни души за „разговори в ефир“. Но скоро техните писания се трансформират в зловещи и неприятни разкази, а читателите откриват твърде късно каква злоупотреба с личната им сфера е настъпила. Когато град Торино изпада в колективна психоза за двадесет дни, достигнала до среднощни убийства без обяснение за многобройните свидетели, Библиотеката затваря врати и бива забравена. Всичко това променя един обикновен журналист, който решава да разгледа мистериозните събития; нещо, от което жителите му дори се страхуват да говорят. Включвайки се във въпросната окултна мрежа на града, той попада до централния проблем на съвременността: веднъж споделено интимното става публично.

Тази алегория черпи вдъхновение от страховитите неофашистки кампании по онова време. Романът „Двайсетте дни в Торино“ вече четиридесет години има свои верни последователи. В условията на напрегнатото съвремие с индивидуални терористични актове, подбудени от социалните медии, масовата паника описана от Джорджо де Мария резонира тревожно: немият ужас заплашва всекидневния живот на хората. С невероятното си предчувствие относно глобалната свързаност чрез интернет и апокалиптичните последствия от прекомерното споделяне този тъмен роман остава ужасяващо актуален.

Произведението поставя Де Мария редом с именити автори като Итало Калвино и майстори на класическия хорър като Едгар Алан По и Х.П. Лъвкрафт. Неговата интензивна проза оставя трайна следа - смразяваща до костите натрапчивост представяща злокобно пророчество - едновременно чакан текст и винаги навременен коментар върху човешкия опит.