Краят е моето начало. Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота

В тишината на своята килия един дзен монах седи и внимателно рисува кръг, който го обгръща. Това е последният му жест на тази земя.

В края на живота си Тициано Терцани споделя със сина си Фолко историите от своето дълго житейско пътешествие и размислите за същността на живота.

Така, в Орсиня, под дърво близо до гомпата, той разказва как е преминал през света в търсене на истината и как е открил смисъла зад многото преживявания и хора, които са били част от неговия живот. В добро настроение напомня на младите колко значими са въображението, любопитството към новото и смелостта да живеят свободно, изпълнено с приключения и любов съществуване.

„Но ти тук си дошъл да ми държиш ръката и това ни предоставя възможност да обсъдим пътешествието на онова момче от улица „Пизана“ във Флоренция – което става свидетел на важни исторически моменти като войната във Виетнам или падането на Съветския съюз; след това попада в Хималаите и сега се намира тук в малкия си Хималая очаквайки този приятен миг.“

Така че всичко завършва тук, но също така започва историята за моя живот - разговори с теб ще продължат да бъдат радостни моментa за мен докато разглеждаме дали има значение всичко това.

А ако питаш какво оставям след себе си? Оставям книга, която може би ще помогне някому по-добре да види света такъв какъвто аз го усещам толкова силно.“ – казва Тициано Терцани

Роден през 1938 година във Флоренция, Тициано прекарва повече от тридесет години в Азия със семейството си. Работи като кореспондент за немския седмичник „Дер Шпигел“ и пише статии за известни италиански издания като „Еспресо“, „Ла Република“ и „Кориере дела Сера“. Неговият опит включва описване на важни световни събития чрез книги преведени многоезично: "Леопардова кожа" относно виетнамската война; "Забранената врата" посветена на Китай след Мао; "Лека нощ господин Ленин", която разглежда разпадането на Съветския съюз. Сборникът "В Азия" съдържа най-добрите му статии свързани с Изтока. През 1995 г. публикува "Един гадател ми каза". Книга под заглавие “Писма срещу войната” излиза през 2002 г., отправяща призив към мира след американското нападение над Афганистан. Последното му произведение “Още един кръг с въртележката” (2004) задава въпроси относно човешкия живот по време лечението му от рак. Умира през юли 2004 г., а наследството му остават диалозите със синa му - химн вдихновяващ към живота.

Популярността му не идва само от уникалния стил при представянето историята , а освен това–живота прекаран в стремеж към истината.

От 2005 година насам всяка година се връчват награди наречени “Тициано Терцани”, отличаващи автори чийто творби помагат читателите да осмислят реалността около тях.