Момичето, което пишеше върху коприна

Вдъхновен от реални събития, забележителният исторически роман на Кели Естес „Момичето, което пишеше върху коприна” (ИК „Кръгозор”) предлага вълнуващ разказ за две жени, които съдбата свързва през времето. Те притежават силен дух и достойнство и са решени да действат правилно, независимо от цената.

Инара Ериксън открива красиво бродирано парче коприна в имота на покойната си леля. Докато разглежда слоевете тайни, скрити в това малко платно, животът й все повече се преплита с историята на Мей Лин – млада китайска девойка, която е изчезнала мистериозно преди сто години. Чрез историите на Мей Лин върху коприната Инара разкрива трагична истина, която ще преобърне живота на семейството й… и ще я постави пред труден избор.

Романът „Момичето, което пишеше върху коприна” връща читателя към по-малко известен период от американската история през 80-те и 90-те години на ХІХ век. Дълбоките проучвания на авторката относно традициите в китайската бродерия и облекло, както и чистките срещу китайците в американските градове добавят уникален колорит към повествованието: „Всеки сантиметър от този ръкав беше украсен с ярки нишки от опитна ръка, създала изображения – толкова живописни и детайлни като маслени картини. Инара не разбираше много от платове или бродерии, но дори за нея бе очевидно, че този ръкав представлява истинско произведение на изкуството. Освен това – прецизните бодове представяха сцена с къща до дърво край колоните на входа; личаха фигури наподобяващи азиатски символи – мъж с дете в прегръдките си, кораб , демони и жена със светли очи… Тя осъзнаваше как пред нея лежеше историята на един човешки живот.

„Момичето, което пишеше върху коприна” е докосваща приказка за устойчивостта на човешкия дух и силата му. Нежната история между Мей Лин и Инара доказва важността да бъде казана истината за миналото за постигане помирение в настоящето.