За градинарството

Времето на ранните Каролингски управници на Франкската империя през VIII и IX век предоставя благоприятни условия за развитието на латинската литература, особено поезията. Въпреки богатството от теми в поетичните произведения, много стихотворения остават верни на своите антични и раннохристиянски модели. Между тях е трудно да се открият индивидуални проявления на оригинална и вдъхновена поезия, но все пак съществуват свежи средновековни творби. Една такава е „De cultura hortorum“ („За градинарството“) от Валафрид Страбон – свидетелство за възхищението на един наблюдателен човек към красотата както на природата, така и на езика. Тази творба обединява личния опит с чудото на живота чрез ежедневната работа, задълбочени познания и жив интерес към литературата. Валафрид успява да свърже медитацията с науката, чудесата с практиката, епоса с градинарството. Той олицетворява копривата със стрелите на древните божества и използва аромати като белия крем и пурпурана розите, за да изрази добродетелите християнската вяра. Поемата показва не само как растат билките под грижите на монаха, но също така преобразяването им от обикновена зеленчукова градина в hortus contemplativus - градина за размисъл.

Текстът „De cultura hortorum“, който съдържа 444 стиха, ни е известен благодарение на четири ръкописа. Най-старият от тях е написан с четлив каролингски минускул около втората половина на IX век и се намира във Ватикана. Частично текстът присъства още в следните ръкописи: препис от края na IX век във Ватикана; ХI-вековен препис с пояснения в библиотека Лайпциг; а също така реплика вероятно произходяща от лайпцигския ръкопис направена през 1463 година днес находяща се в Мюнхен. Първото печатно издание "За градинарството" излиза през 1509 година благодарение na Вадианус; между XVI до XVIII век произведението има още десет публикации. През 1834 година текстът бива отпечатан od Реус след което влиза в колекции като „Patrologia Latina“ (PL том 114) през 1852 година oraz „Monumenta Germaniae Historica“ (MGH серия Poetae Latini aevi carolini том II). През XX век са правени множество преводи нa произведението n немски, английски френски i руски языки повечето oт които включват оригиналния текст . Реф Пейн публикува факсимиле нa най-старата версия при неговото издателство през 1966 г., a тук e представен текста според “Monumenta Germaniae Historica”.