Прикачен

„Здравей, аз съм този човек, който чете имейлите ти и освен това те обичам…“

Бет и Дженифър са наясно, че техните служебни имейли подлежат на наблюдение. (Всеки в редакцията е запознат с това; такава е политиката на компанията.) Въпреки това не могат да приемат ситуацията сериозно. Затова продължават да си изпращат безкрайни забавни съобщения и обсъждат всеки детайл от личния си живот.

Линкълн О’Нийл не може да повярва, че работата му в момента включва четене на чужда кореспонденция. Когато кандидатства за позицията „служител по интернет сигурност“, той си представял как ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не как всяка вечер пише доклад след получаването на неподходящи шеги от спортните репортери.

Когато открива мейлите между Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги докладва.

Но интересът му към техните истории става непотискаем.

Докато Линкълн осъзнае чувствата си към Бет, вече е твърде късно за него да се представи пред нея.

Какво би могъл да й каже...?