Последните ръкописи

Славе Гьоргьо Димоски е роден през 1959 година в село Велестово, което се намира в община Охрид. Той е автор на над петнайсет поетични сборника, сред които четири са предназначени за деца, както и на две книги с есета. Освен това, той съставя антологията „Тяло и струна”, която изследва любовните и еротичните теми в македонската поезия. От 2008 година заема поста председател на Управителния съвет на международния фестивал „Стружки вечери на поезията” и е основател и ръководител на популярния фестивал „Поетическа нощ във Велестово”. Носител е на редица престижни награди, включително: „Млада Струга” от 1982 г., „Златна ябълка” (Загреб, Хърватия) през 1988 г., наградата „Братя Миладинови” от 2000 г., "Гран При на Европа" за цялостно творчество през 2009 г. (Куртя де Арджеш, Румъния), Орден "Златна есен – Сергей Есенин" за принос към световната литература (Москва, Русия) през 2012 г., а два пъти получава наградата “Св. Климент Охридски“ от град Охрид за значим принос в развитието му (през 2000 и 2012). Произведенията му са превеждани на повече от двадесет и пет езика, като отделни стихотворения са публикувани в страни като Русия, Полша, Швеция, България, Сърбия, Турция и Монголия.

„Последните ръкописи“ представляват поетически текст с впечатляващи характеристики: имплицитни символи (херменевтики), множество значения и преди всичко - изключителен артистизъм в стиха. В света на Димоски неговата поезия функционира като един вид "резервен език", който представлява висш ранг - онтологично коронясване на езика под формата на изкуство.
Венко Андоновски