Живи образи

Тя можеше да бъде запомнена от съвременниците си просто като жена на Мережковски, но по своя собствен път Зинаида Гипиус се утвърдила като писателка, критичка и поетеса. Тя веднъж провъзгласила: „Обичам себе си като бога...“

В Петербург, където прекарва почти три десетилетия, а след това и в емиграция, тя заема важно място в литературния свят и остава неизменна част от него. Ярко я наричат декадентска Мадона, сатанеса, вещица или силфида; тя е жива легенда. В периода на емиграцията пише книга за своите съвременници – колеги по занаят; книга за миналото, което никога не изчезва в нейното съзнание. За нея всичко преживяно живее единствено в сегашно продължително време.