Виното на мъртвите

Този първи роман, макар и все още неумел и резултат от търсенията на един автор в начален етап, определено притежава свои достойнства. Състои се от трийсет и седем истории, но текстът има монолитна структура; разделението му на двайсет и две глави е направено от френското издателство. В произведението ясно личат различни литературни влияния. Зловещата история за приключенията на главния герой Тюлип, който случайно попада в подземията на гробище, включва фантастичен елемент и остро осъждане на френското общество през периода между двете световни войни, напомняйки разказите на Едгар По, „Нос“ на Николай Гогол, странстванията на Барон Мюнхаузен, персонажите от Балзакови творби, „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Франсоа Рабле, пиесите за Татко Юбю от Алфред Жари и даже писанията на Маркиз дьо Сад. Стилово влияние оказва Луи-Фердинан Селин.

„Виното на мъртвите“ излиза във Франция едва през 2014 година по повод стогодишнината от раждането на автора. Гари не успява да я публикува като млад писател въпреки че в романа вече се усеща целият потенциал, който той ще развие впоследствие – до такава степен ,че това първо произведение може основателно да бъде разглеждано като ключ към цялостното творчество с многобройните идентичности на този автор. Той никога не се отказва от него и дори включва цели пасажи в следващите си книги.

Гари – сложна фигура с уникално присъствие в литературата през ХХ век – продължава да впечатлява читателя дори след смъртта си. „Виното на мъртвите“ служи като пример как един автор може да запази своя младешки стил през целия си творчески път. Богатството заложено в неговото дебютно произведение постепенно прераства в последвалата му работа; любителите му могат с учудване и радост да открият корена зад творческото развитие na този забележителен художник при четене именно "Виното на мъртвите".