Европейските династии

Читателите, които ще се запознаят с тази книга, не трябва да я възприемат като отражение на временен интерес към аристократичните семейства в Европа, вдъхновен от последните политически събития в България. Авторите ѝ са проявявали интерес към генеалогията и просопографията още по времето, когато българската историческа наука активно обсъждаше влиянието на индивидуалностите и народните маси върху историята. Вероятно фактът, че официалната историография тогава защитаваше тезата за доминиращата роля на масовото движение, провокира у авторите нуждата да изследват и представят произхода и живота на ключовите фигури от европейската аристокрация. Плодът от дългогодишния им труд виждаме при нови условия – без идеологически ограничения и значително намален брой платени публикации. В контекста на съвременна България думите на известния френски философ Пиер Клод Виктоар Буаст придобиват особена актуалност: "Аристокрацията и демокрацията са сестри с различно възпитание". Аристокрацията представлява важен обществен полюс; напрежението, което тя носи със себе си, е необходимо за динамиката на социалното развитие.

Оставяйки разискванията относно "аристокрация" и "аристократизъм", настоящият текст предлага полезен справочник по множество въпроси свързани с произхода и живота на основните европейски аристократични фамилии. Някои може би ще твърдят, че аристократите вече нямат такава роля в политиката или икономиката както преди време. Революциите през последните два века до голяма степен отслабиха техния статус. Все пак мнозина задават въпроса дали древният "аристократичен интернационал" действително е приключил своето влияние? Може ли той да ни изненада с ново присъствие в политическите среди? Дали това няма да бъде специфична реакция срещу хегемонията на една суперсила?

Независимо от всичко, европейската аристократия остава част от историята през последния millennium векове – те символизират традиции с личностна стойност повече отколкото институционална. Техният принос напомня за необходимостта миналото да бъде интегрирано във всякакви аспекти от човешкото развитие – триадата минало-настояще-бъдеще продължава да играе важна роля.
проф. дин Христо Матанов