Византия

В книгата преобладава философско-историческият подход, който авторът предпочита пред задълбоченото документално изследване на конкретни въпроси. Това трябва да се вземе под внимание, ако възникнат критики за компилационен характер от страна на читатели с по-традиционно историческо мислене.

Монографията съдържа десет глави, организирани около четири основни проблема. Първата група разглежда един известен, но научно променен през последните години проблем - християнството, което авторът интерпретира като явление в контекста на византийската цивилизация. Ясно е, че такъв сложен въпрос не може да бъде напълно изчерпан. Целта на автора е да го постави в рамките на византийската култура и да го схване като ключов компонент в триадата на византизма: римска държавност, християнство и елинистическа култура.

Втората група анализира аспекти от гражданската история през ранновизантийския период (IV – първата половина на VII век). Определянето на горната граница (до управлението на Ираклеоните) се дължи именно на факта, че в този ранен период се изграждат основите на ромейската държава и се оформят насоките за културното развитие и важните центрове за социалния и политически живот.