Средновековната българска дипломация

Монографията е първият опит в историческата наука да се анализира изцяло възникването и развитието на средновековната българска дипломация. Тя разглежда този процес като специфична система, която обхваща целите и принципите, формиращи външната политика на България през Средновековието, както и методите за водене на дипломатически дейности. В анализа са включени аргументите, използвани при преговори – силови, религиозни, исторически, правни, морално-етични и етнически аспекти, както и феноменът на лъжата в дипломацията. Освен това се обсъждат институциите отговорни за организиране на преговори и сключване на договори, а също така дипломатическият церемониал (като подаръците и приемането на посланици).

Книгата представлява интерес не само за историци и експерти по международни отношения, но също така за широка аудитория читатели желаещи да научат повече относно успехите и провалите на българската дипломация през Средновековието.