Командирът (Спомени за моя баща)

За първи път осъзнах, че баща ми е оставен на произвола на съдбата и не може да очаква помощ от никъде. Към края на октомври 1944 г. получихме заповед за неговото уволнение след изтичането на 20 години служба във Въздушните войски. Документът беше подписан от полковник Дреников, който явно е бил временно назначен командир на нашата авиация, докато генерал Ганчо Манчев поеме поста (1944-1946 г.). На 14 март 1945 г., когато майка ми се върна в София, тя ми каза: "Теди, убиха баща ти".

В книгата се разказва за живота на Васил Вълков – пилот от 1928 година и началник на аерогарата в София, която тогава се намирала в Божурище. Той е ръководил Държавната аеропланна работилница и е бил командир на Първи армейски орляк - Божурище. От 1 май 1942 до 9 септември 1944 година той е командвал шести изстребителен полк в летище Марно поле край Карлово. Непосредствено след девети септември му било възложено да ръководи Въздушната ескадра, но десет дни по-късно бива преназначен за главен интендант във Въздушни войски. В началото на октомври той e арестуван и изпратен в Пловдив; няколко дни по-късно получава заповед за уволнение поради навършване възрастовите условия за пенсия.