Макс. Всичко на макс

**Юлка - Уместно ли е да се обсъжда секс в тийнейджърските книги?**

Писателката Юлия Спиридонова, известна като Юлка, определено може да бъде наречена привлекателното младо лице на съвременната българска детска литература. Тя смята, че когато пишеш за тийнейджъри, трябва да бъдеш техен приятел и да проявяваш искреност към тях. С уменията си тя успява да достигне до сърцата на младите читатели, а романите й са сред най-популярните.

Авторката ненатрапчиво представя своите идеи за добродетелност и морал по начин, който не звучи назидателно – вместо това предлага споделяне между приятели по време на междучасието.

В книгите „Тина и половина” и „Графиня Батори”, Юлка разказва историята на две обикновени момичета с необичайни преживявания в училище и у дома, показвайки как те взаимодействат с приятелите си в ситуации както забавни, така и тъжни.

След като предостави полезни насоки на момичетата, авторката обръща внимание на младежките теми в новия си роман за момчета -

„Макс: Всичко на макс!”

Главният герой описва отношенията със семейството си - баща му е страхотен човек, докато майка му не го впечатлява особено. Още от детската градина той е бил магнит за момичета; днес продължава да вярва във възможността без усилие да завладее всяко едно от тях. Въпреки уверението си обаче има тайна... тайна която би могла сериозно да повлияе върху репутацията му.

Както всеки тийнейджър, героят среща предизвикателства – необходимо е:
- Да разбере какво искат жените.
- Да избегне грешки (защото винаги ще има някой готов да се наслаждава на неговия провал).
- Да намери "лошо" момиче за първата нощ преди другите να научат колко още неопитен е той.

Историята следва главния персонаж през множество драматични и комедийни моменти по пътя към зрелостта. Оказва се обаче, че истинският мъж не непременно трябва да губи девствеността си рано; много по-важно е честно влюбване.

Според самата Юлка изглежда абсурдно у нас темата за секса в тийнейджърските книги da se счита табу - докато световната юношеска литература вече четиридесет години разглежда този въпрос открито: "По-тревожно ми изглежда фактическото засилване на табутата с времето", казва тя. Най-наистина смешното според нея e именно фактът ,че хора които остро осъждат тези теми често притежават списания или филми с подоб съдържание вкъщи. Има един момент над който се замислям – какво точно мога da кажа na моите деца (преди още те da навлезнат v тинейджърството), когато ме питат защо единичен акт представляват тези образи около нас? Бих желала децата ми никога to be namatat seksa kato нeщо mръснo или потайничесko i то dori strashno."