Питийски оди

В детството си, когато Пиндар бил на лов в Хеликон, той се почувствал изтощен и легнал да почива. Докато спял, една пчела започнала да създава восъчна пита в устата му. Според други версии, по време на съня си видял как устата му е запълнена с мед и восък. Именно така той открил поезията.

Пиндар често бива наричан "най-великият лирически поет на Гърция" и символизира перфектния образ на твореца: човек с изключителен талант, прославен приживе и помнен след смъртта си, уважаван от обществото и обожаван от боговете.

Както казва Базил Гилдерслийв в коментара към Първата Питийска ода: "Поемите на Пиндар са като звезди." В известен смисъл неговата поезия достига до нас фрагментарно, подобно на творбите на другите гръцки лирици. Тези разпръснати, неочаквано открити мощни изблици от творчество преодоляват културната дистанция и ограниченията на жанра; дори трудностите при превода не могат да заглушат силата им – именно затова Пиндар възнаграждава търпението у своите читатели.