За Имената-на-Бащата

"Името-на-Бащата, какъв триумф! Това е очевидно за всички. Бащинството притежава известна природна явност, но преди всичко то е културен феномен. „Името-на-Бащата”, казва Лакан, представлява функцията на бащата”. Но откъде произлиза множественото число в този контекст?

То не е свързано с езическите вярвания; намираме го в Библията. Този, който говори от горящия храст, заявява за себе си, че няма само едно Име. Нека да чуем: Бащата не разполага с индивидуално Име. То не е просто фигура; това е функция. Бащата има толкова много Имена, колкото опори съществуват.

Каква е неговата роля? Тя представлява висша религиозна функция - тази да осъществява връзка между различни аспекти: означаващото и означеното, Закона и желанието, мисълта и тялото. В кратце - символичното и въображаемото. Само когато тези две сфери се свържат в тройката с реалното, Името-на-Бащата вече не остава единствено аналогово понятие. Напротив – ако без него всичко се разпадне, то тогава става просто подобие на реалността. Без него всяко нещо може да се разруши и това ще бъде симптом на проваления възел."

Жак-Ален Милер