Да се смея, като умра

Тези хора са изключително умни. Те приемат безделието от Изтока и комфортния живот на Запада; не бързат за никъде, тъй като самият живот е в забързан ритъм; не се тревожат какво ще им донесе утрешният ден, защото всичко зависи от съдбата, а почти нищо – от тях самите. Сплотени са само в трудности, затова предпочитат да не прекарват много време заедно; доверяват се на малцина и лесно могат да бъдат измамени с ласкава дума; макар че изглеждат неплашещи, най-трудно може да ги стресне заплаха... Странен свят - той те критикува, но същевременно те обича; целува те по бузата и след това мрази; подиграва се на благородните дела, но помни тези действия през поколенията... Лоши или добри, спокойни или бурливи, открити или потайни - те притежават всички тези качества и всичко между тях.

Тези размисли принадлежат на един от най-значимите босненски автори Меша Селимович. Босна и нейният народ са близки по душа, но същевременно далечни – познати и непознати едновременно, загадъчни и мистериозни. В тази смесица на тайна около Босна и босненците, подсилена от последната трагедия преживяна от този регион и неговия народ, ни въвлича една талантлива красавица - Фадила Нура Хавер. Тя е ярка представителка на новата литература в Босна и Херцеговина.