Емилия Радева: Коя съм...?

Запомняме я като Султана в „Иконостасът” (по романа на Д. Талев „Железният светилник”), Юрталанката в „Снаха” (инспирирано от Георги Караславов), Зюлкяр от „Ребро Адамово”, Марьола в „Татул” (отново по Георги Караславов) и Екатерина Каравелова в “Дело 205/1913 П. К. Яворов”. Невена Алданова, също част от нейния репертоар, е единствена за българското изкуство с незабравими роли на майка. Често я наричат "ледената кралица" на театралната сцена у нас.

В настоящата книга тази велика актриса споделя своите лични и професионални успехи и разочарования, както и историята за своята голяма любов. Тя разглежда различните си лица – във възможността да бъде влюбена, майка, героиня или звезда… Разказът е искрен; понякога забавен, а друг път пропит с дълбока болка и философски размисли – нещо, което със сигурност ще трогне всеки читател.

След многобройни предателства и разочарования осъзнавам, че съм страдала не само от врагове, но също така и от близки хора. Само огромното ми желание да живея и работя ми е помагало да се освободя от негативизма на завистта. И именно тогава животът залага нова жар във всичките си цветове въпреки злонамереността около мен.