Фараонът на изхода от Египет

Преди 3300 години, множество египтяни и различни племена, прогонени от Египет заради своята вяра в единствения бог Атон, достигат до планинската верига Шара. След четиридесет години странстване из пустините на полуостров Синай, те временно се установяват сред населението на древното царство Едом (днешна Южна Йордания).

Въпреки това, основната им цел е да се заселят окончателно на територията на египетската провинция Ханаан (която римляните наричат Палестина около 30 г. пр. Хр., произлизаща от „филистимляни"). Първият министър на непълнолетния фараон Тут-анкх-Амон – адон Ай (господар), обещава „да заплати" тази цена на монотеистите с надеждата да предотврати братоубийствена война с вярващите в множество божества. Заради това преселниците по-късно преименуват бога Атон на Адонай.

Единобожниците напускат Египет около 1330 г. пр. Хр., а процесът известен като Изход според Библията приключва към 1290 г. пр.Хр., когато те нахлуват в Ханаан. Чрез прочитането на текста можете да научите:
• кой е основоположникът на съвременните монотеистични религии;
• какви са били първоначалните последователи на единствения бог;
• причината за тяхното изгнание от Египет;
• идентичността и ролята на техния водач в Синай;
• начина по който са се установили в Ханаан;
• защо там впоследствие възникват две държави - Юдея и Израел, които непрекъснато воюват до 722 г. пр.Hr., когато Асирия под управлението на цар Салманазар V унищожава Израел с помощта именно на Юдея.

С други думи, става дума за историческите факти, които служат като основа и причина за теологичната легенда записана от юдеите в Стария завет близо 780 години след Изхода.