Принудени текстове: Самокритика на български писатели /1946-1962/

Поредицата „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО: Литературен архив на НРБ" има за цел да запълни важна празнота в съвременното разбиране на литературата от Народна република България (1946-1990). Тя представя значими теми, реконструирани чрез изследвания в архиви и периодични публикации. Проектът изгражда общ историко-културен контекст, свързан с литературната история по време на българския комунизъм. В рамките на поредицата се публикуват непознати или по-малко известни архивни материали, които формират нови тематични области за изучаване на българската литература през втората половина на XX век и създават документална основа за бъдещи изследователски начинания. „ЧЕРВЕНО НА БЯЛО" е част от научната програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент „Нова българистика" към НБУ, която цели както публикуване на документални текстове, така и тяхното критическо анализиране.

Сборникът включва задължителните или наложени от комунистическия режим самокритики на различни български писатели като Димитър Талев, Димитър Димов, Владимир Василев, Фани Попова-Мутафова и други. Някои автори са принудени да пишат или просто да подпишат такива документи под натиск от репресивния апарат; други активно участват в кампании за разширяване практиката "критика и самокритика". Книга не само осветлява трагедията пред творците, стремящи се да запазят своето достойнство и независимост, но също така анализира механизмите за произвеждане лоялност от страна на тоталитарната власт между 1946 и 1962 година. Показано е как личните драми стават функция на политиката и как индивидуалният стил се сблъсква с анонимизирания дискурс на властта.