Маговетри 3: Леденият рицар

„Бях принцеса!“ – думите им я нараниха дълбоко. За да не се разплаче, Маша започна да наблюдава през прозореца снежната покривка, осветена от уличните лампи. „Каква ужасна дума е 'принцеса', трябва да измислим нещо по-добро. Например коронела или коронеса – свързано с корона. Или...“
– Венцеса! – предложи майка й от тъмнината в стаята.
– Точно така, венцеса от венец!
Майка й тръгна към притихналата врата, шумолейки с дългата си рокля.
Нещо беше различно – не само при майка й, а и в цялото помещение. Преди малко Маша бе вкъщи, лежеше в леглото с термометър под мишницата и хапче под езика, а сега всичко се промени: въздухът стана студен; тя напипа някакви космати пантофи в тъмното; вратата изчезна и вместо нея се появи плътна завеса от грубо платно. А навън вече нямаше улични лампи или съседни блокове - вместо това виждаше висока назъбена стена зад която се простираше безкрайно бяло поле със самотни елхи.
– Мамоо! – извика Маша и побягна към мястото където преди беше врата ѝ. Направи няколко несигурни крачки напред, но изведнъж чува силен животински рев и момичето веднага се върна обратно…