Люди и положения

Борис Пастернак (1890—1960) е вторият руски писател след Бунин, удостоен с Нобелова награда за литература. Неговото творчество съчетава традициите на руската и световната класика с постиженията на литературата от Серебърния век и авангарда. В неговите повести, изпълнени с автобиографични елементи, се забелязва уникален ритъм в изразяването му, който напомня за поезия. Чрез статии и бележки относно поетите и работата си като преводач той споделя своите естетически възгледи, концепции за изкуството и ролята на твореца в света и историята. Книгата включва също така драматични откъси, които разкриват още една страна от художественото наследство на Борис Пастернак.