Пейзаж, рисуван с чай

Романът "Пейзаж рисуван с чай" е ключово произведение за осмислянето на естетиката и философията на един от най-влиятелните съвременни сръбски писатели, Милорад Павич. Със смесването на реалност и измислица, исторически факти и съвременни теми, текстът изобразява света като пространство, изпълнено с неочаквани паралели. Читателят е активно включен в тези паралели и в самото повествование — не само чрез избора си как да чете романа (главите могат да бъдат разглеждани хоризонтално или вертикално, подобно на кръстословици), но и като обект на непризнатата любов на главната героиня. Павич поставя под въпрос концепции за идентичността, свободния избор и предопределението, търсейки техните проявления от времето на ранното християнство до периода на Тито. Романът печели престижната литературна награда "Меша Селимович" веднага след публикуването си през 1988 г., а досега е преведен на 12 езика.