Бай дъ уей... /между другото.../

Истории с предвидим и неочакван завършек

Ако сте гледали филмите на Джеки Стоев "Спас и Нели" или "Летете с Розинант", няма какво много да добавям. Във всеки случай ви завиждам, че тепърва ще имате възможност да прочетете неговата книга.
Проф. Иван Славов

Тази книга трудно може да бъде определена като мемоари, тъй като целта на мемоарите е обикновено да представят автора в положителна светлина. Напротив, авторът сам се опитва да се уязви. По-скоро книгата следва да бъде разглеждана като наръчник за артиста, защото от него става ясно какво е необходимо, за да можеш успешно да твориш изкуство (и това не е лесно – най-вече за околните). Интересното обаче остава въпросът дали Джеки Стоев живее по-смешно или просто умело разказва своя живот; всъщност те могат би са едно и също.
Гого Лозанов

Джеки! Човече! Отдавна не бях чел нещо толкова забавно. Наистина! Не шегувам!
SMS от Любен Дилов - син

Най-подходящото заглавие за тази книга вероятно щеше да бъде „Шегата“, ако то вече нямаше защитена марка при Кундера. Тя демонстрира подривната си сила чрез отказа от патосни позиции. Шегата, иронията и абсурдът представляват основните съставки на коктейла „Молотов“, който авторът е смесвал между два филма. Само онзи, който успява да освободи себе си от мрачната сянка на егото, може така свежо погледне на живота си извън жанровите стереотипи — сякаш той представлява само поредица от комични ситуации. Някои постигат това след дълги години усилия; други просто притежават този талант естествено. Джеки Стоев безспорно попада сред вторите.
Алек Попов