Нова хронология на историята. Комплект Т.1-2

Книгата разглежда изключително важния въпрос за аргументацията на древната хронология. Дали днешното ни разбиране за структурата на древната и средновековната история е коректно? Изглежда, че традиционните версии на Й. Скалигер и Д. Петавиус, създадени през XVI-XVII век от н.е., съдържат значителни неточности. Много видни учени, включително Исак Нютон, Жан Ардуен, Едвин Джонсън и Николай Ал. Морозов, са осъзнавали това и са го обсъждали в продължение на години.

Създаването на нова последователна историческа концепция обаче се оказва доста трудна задача. От 1973 година насам група математици от Московския държавен университет "М.В. Ломоносов", водени от акад. Фоменко, започват да проучват този проблем. Те разработват иновации в математико-статистическите методи с цел идентифициране на повтарящите се данни в летописите и предлагат нови подходи за датиране на исторически събития.

Те откриват несъответствия във възприетата хронология до момента и представят "историята на историята" – кой е създал настоящото разбиране за "древността", кога е станало това и какви средства използваме при определянето датите на стари събития? Защо астрономичните наблюдения в известните библейски пророчества всъщност указват към Средновековието? Един от основните резултати от новата хронология е тъй наречената "глобална хронологична карта", която разкрива шокиращи изменения в установената времева линия; тези изменения показват как средновековният период между X-XVII век e бил изкуствено удължен от хронистите през XVII век.

Анализът сочи, че понятието "античност" и средновековието представляват две страни на едно и също реално случило се събитие след X век от н.е.
Книгата предлага уникално преживяване в международния научен контекст и няма да остави никого равнодушен към себе си.