Безвремие

"Безвремие", петият роман на Фабрис Лардро, представя история за литературна мистификация, в която авторът и неговият герой, Алберт Айнщин, без никакво колебание присвояват произведенията на трима видни европейски писатели – Селин, Джойс и Бекет. Разказът се развива като поредица от мистификации, които вместо да объркат читателя, му помагат да утвърди своите литературни ориентири. Лардро демонстрира отлично познание по темата си и успява да създаде забавен сюжет – истински лабиринт с много истини… освен онези елементи, които не са верни. "Безвремие" е остроумен и образован роман, който ни подтиква отново да разгледаме "Одисей" и "Пътуването до края на нощта", представлявайки литература с вариации върху "Машината на времето" на Х. Д. Уелс; творба, която поставя Лардро сред кандидатите за Нобеловата награда през 2028 г.

Фабрис Лардро е роден през 1965 г. в Париж и има зад себе си пет романа, включително “Някой се разхожда там горе” (2000), носител на наградата Морван и “Обикновено бягство” (1997). Той също така пише за списания като “Трансфюж” и “Ла Монтан&Алпинизъм”. Дълго време работи със списание “Ателие дьо роман”, а също така води хроника в предаването “Между редовете” по Радио Франс Ентернасионал. Фредерик Бегбеде коментира във сп.”Гала”, че Фабрис Лардро е изобретил жанра „литературна фантастика“.