Родословие на Бяла черква /1720-1920/

Книгата представя най-древното писмено родословие на селище в България - това на град Бяла черква. Първоначалният вариант е изготвен от местния свещеник, поп Димитър, през април 1849 г. През следващите 70-80 години той е бил допълван и обновяван от местни краеведи. В настоящата си форма родословието е обогатено чрез разнообразни източници, включително ранни писмени данни за родове, оставени от Бачо Киро, които съдържат имената на жители на Белочеркова около 1720 г.

Жителите на Бяла Черква са имали значима роля в множество събития както по време на Възраждането и Априлското въстание, така и след Освобождението. Заради това освен самото родословно дърво, книгата предлага коментарни рубрики и приложения с много интересни истории за белочерковци: вариращи от забавни до драматични моменти. Предоставено е ново научно тълкуване относно събитията около Дряновската епопея и предателството на Бачо Киро. Описани са единствено реално съществували личности и документално удостоверени факти; фолклорът и легендите практически не присъстват.

Авторът на тази книга произхожда от семейство кореняци-белочерковци в град Бяла черква.