Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство

Сред всички изкуства, писането е най-изолираната форма. Процесът на отдалечаване от действителността с цел да се създаде един нов свят - "фикционален" и "метафоричен" - е изключително интересен и трудно разбираем. Защо творим? Каква е причината да четем? Защо някои хора, включително както автори, така и читатели, превръщат този "алтернативен свят" в доминираща култура, която понякога дори ги отклонява от реалността?

Всяко едно от тези есета, написани през годините, представя моето мнение за различни аспекти на писателския процес. Писането идеално би трябвало да бъде баланс между личната креативност (често пъти непълна) и обществения контекст (систематизиран и стремящ се към класификация). Заради това трябва да разглеждаме писането като занаят. Без занаята то остава само за индивидуална употреба; без артистичния компонент занаятът става рутинна дейност.

Въпреки всичко обаче вдъхновението или гениалността рядко са достатъчни за създаването на истинско “изкуство”, тъй като литературата представлява не само творчество, но и умение – а умението трябва да бъде усвоено независимо дали случайно или нарочно.

Смятам, че изкуството е върховният израз на човешкия дух. Вярвам в нашия стремеж да надминем временното съществуване и участвайки в нещо мистично и колективно - културата; копнежът ни към това е толкова силен колкото инстинктът за оцеляване.
Авторът