Войната се завръща

Анри Пози (1879-1946) произхожда от древно семейство на протестанти, занимаващи се с фрески. Неговата майка е англичанка и пряка потомка на благородническия род Хампден, който е дал на Англия видни политически фигури като Оливър Кромуел. Журналистът Пози работи почти три десетилетия за френските и английските разузнавателни служби в Балканите и Централна Европа, включително изкарва десет години начело на Балканските тайни служби към "Льо Тан". Заради това едва ли има по-надежден свидетел за събитията в „Войната се завръща“. Книгата критикува грубото потискане на правата на народите от победителите, както и безкритичната подкрепа от Франция и Великобритания към малките империалистични държави - Чехия и особено Сърбия. Основният акцент в критиката му е върху експанзионисткия Белград, защитаван от Западна Европа, който нарушава правата на хърватите и българите в Македония, създавайки условия за нов европейски конфликт. Цялостното произведение представлява страстен призив към моралните ценности като основополагающи за международните отношения.

След публикуването си книгата веднага бива забранена в Гърция и Югославия. Във френската преса реакцията варира между мълчание и остри нападки. Независимо от това обаче само след няколко месеца във Франция са продадени около 30 хиляди копия, а допълнителни 10 хиляди стигат до читатели по целия свят. Две месеца след излизането й Върховният съд в Сърбия осъжда Пози задочно на 20 години принудителен труд, а организацията "Бялата ръка" го осъжда на смърт.

Днес книгата може да изглежда донякъде идеалистична или романтизирана, но никой не може да оспори искрения ангажимент на автора спрямо съдбата на угнетените хървати и българи.