Барселона. Колекция от А до Я

Историята на „града с многобройни архитектури“ не е особено известна. Ричард Форд, който през XIX век става един от първите автори на туристически справочници, напомня, че през 206 година Барселона се преобразува в римската колония Фавенциа Юлиа Аугуста Пиа Барцино. Тази новина обаче остава в сянка заради римските столици Тарагона и Емпуриес – важен гръцки търговски център по време на античността.

Барцино получава своето значимо име от римляните, които стъпват на Иберийския полуостров късно – около 218 г. пр. Хр., а градът представлявал само част от пътя Виа Аугуста, свързващ Валенсия с Пиренеите. Няколко века след това този стар римски пункт налага своите закони над региона: неговият „Либре де Консолат де мар“ (1279 г.) става първият кодекс по морско право и регулира обмена между средиземноморските пристанища.

През 711 г. маврите достигат до полуострова и остават там повече от седем столетия, но присъствието им в Барселона трае едва 80 години. Франкските крале успяват да си върнат града благодарение на похода на Карл Велики в Испания и назначават лоялен управител. Когато нормандците заплашили Франкското кралство, Гифре ел Пилос – Гифре Косматия - управителят на Барселона помогнал на своя сюзерен Шарл Плешиви срещу нашествениците. Според легендата храбростта му впечатлила императора толкова много, че той потопил два пръста в раната му и изобразил знак за благодарност върху златния си щит; четирите червени линии станали герб както за него самия, така и за цяла Каталония.

Гифре ел Пилос не спира само с изграждането на Каталония; династията му осигурява стабилността на Барселона близо шест века напред.
През 1716 г., със „Декрето де Нуева Планта“, градът започва да приема нови кастилски основи; войските под командването на Филип V построяват нова крепостна стена около града и създават Сютадела вместе с квартала Барселонета.

За да избягне провинциализма си, Барселона открива Америка като свой спасителен маршрут чрез масовото внесение на памук и навлизането си в индустриализацията още през 1737 г., когато отвори първата фабрика за басма. Луксозно украсените памучни платове превръщат града във "Манчестер" южно от Алпите; контраст между полски видове "пратс д’индианс", при които производители разстилаха платна по ливадите към красивите неокласически хотели пораждат възхищение у преминаващите по Рамбла посетители пред резиденцията Палас де ла Вирейна — домaтa На вдовицата американски вицекрал.

С Олимпийските игри през 1992 г., правителството решава да използва международното внимание за реклама чрез чуждестранната преса , представяйки Каталония като независима европейска страна спрямо останалата част от Испания . Това породи въпрос у чужденците както у местните жители: “Какво точно е Каталония? Област ли е или национална идентичност?” Всеки читател може сам да намери своя собствен отговор.”