Сезоните на нашите кризи

Независимо от нашите убеждения, че заслужаваме спокоен и щастлив живот, светът не се организира според нашите желания. В резултат на това неизменно сме изправени пред редица кризи, които съпътстват всяка възраст или етап от живота ни. Според психолозите първата такава криза започва още при раждането. На три години вече започваме да търсим независимостта си, а този процес продължава през пубертета, който в наши дни може да се простира до 25-годишна възраст. След като смятаме, че сме открили себе си, навлизаме в "кризата на ранната зрялост" (между 25 и 44 години), която замества известната “криза на средната възраст”. Кризите между 45 и 55 години често стават особено остри - тогава обикновено сме най-недоволни от постигнатото досега и правим отчаяни опити да избягаме от рутината на ежедневието с надеждата да реализираме част от мечтите или амбициите си и да започнем нова глава в по-смислен живот. Накрая идва периодът след пенсионирането, когато трябва да се справяме с чувството за непълноценност и безполезност, както и със страха от болести, самота и смърт.

Изглежда сякаш целият ни живот представлява непрекъснат цикъл от кризи. За наше успокоение обаче това е преувеличение – истинските кризи са краткотрайни но интензивни моменти на трансформация между различните фази на живота ни. Много важно е как ще се справим с тях; неуспешното разрешаване на кризисен момент (особено през юношеството) може да доведе до дълго лутане изпълнено с провали и разочарования. От друга страна успешното преодоляване води до личностно развитие – ставаме по-силни и уверени в приключението наречено живот. Затова има натрупан значителен опит относно справянето с кризите – стратегии, подходи и конкретни действия. Тази книга предлага част от този опит; всичко написано тук е преминало през личния опит на автора - затова съветите са практични and адаптирани към реалността на съвременния български контекст.