Стомогилие

Темата за Стомогилието (Стохълмието) ме е занимавала още от времето на моите студентски години. Тогава ми беше възложено да подготвя реферат по този въпрос, което ме накара да се запозная с множество източници и литература. В резултат открих редица интересни и значими теории.

Първата характеристика е свързана с местоположението му, относно което са формулирани различни хипотези както от български, така и от чуждестранни автори. То се описва в широк спектър - от Софийското поле до Черноморското крайбрежие, включително определени части на Дунавската равнина в съвременна България.

Втората особеност е множеството могили в района – някои изследователи посочват над сто могили, докато други твърдят, че там има сто хълма.

Третата важна страна по темата е информацията в апокрифната литература, която споменава Стомогилието като място на големи битки между варварските племена и византийците.

Най-съществена обаче остава тезата за Стомогилието като територия, където славяните и прабългарите започват да се заселват. На този аспект е отделено особено внимание в апокрифните текстове и различните теории около него. Това не е случайно; присъствието на тези етнически групи представлява ключов момент в историята на населението на Балканския полуостров. Процесът довежда до изменения във всички сфери – обществена структура, икономика, култура и социален живот – ускорява разпадането на робовладелския строй и поставя основите за преход към феодализма. Носители на тази промяна стават именно славяните и прабългарите.

Точно те заедно с местното тракийско население формират българската държава, която скоро придобива значимо влияние върху развитието на Югоизточна Европа. Всичко това оставя дълбоки следи у съвременниците им или наследниците им; затова подобни събития са подробно документирани в историческите писания.

Следвайки прочетения материал стана ясно за мен колко важно значение има Стомогилието за новообразуваното славянско-прабългарско население - районът оставил трайни отпечатъци у основателите на българската държава. Никога не съм предполагал тогава обаче как ще успея да локализирам точното му местоположение или че ще работя години наред върху проучването και картотекирането na археологическото богатство от периода нa Тракита до Първата българска държава (VII-XI век), а също така ще допринеса със значителен личен принос към организиране научните интердисциплинарни изследвания na резерват Сборяново.
Йордан Стефанов